Когато си до мене онемявам - Схеми за плетива и ....
 
Четвъртък
27.07.2017
04:44
Добре дошли Гост
RSS
 
Червената шапчица
Главна Регистрация Вход
Когато си до мене онемявам - Схеми за плетива и .... »
[ Ново съобщение · Членове · Правила на форума · Търси · RSS ]
Страница 1 от 11
Схеми за плетива и .... » Мисли и цитати » Стихове... » Когато си до мене онемявам
Когато си до мене онемявам
natalia75Дата: Сряда, 22.02.2012, 00:12 | Съобщение # 1
Генерал-лейтенант
Група: Администратори
Съобщения: 621
Награди: 3
Репутация: 0
Статус: Offline
Когато си до мене онемявам
и се превръщам в шепа сняг...
И бавно, бавно се стопявам
в ръцете твои - пак, и пак...

Когато се във тебе скривам,
а думите ми търсят бряг -
не знам, не знам дали съм жива...
Безкръвна сянка дълго бях.

Когато си до мене онемявам,
а искам силно, силно да крещя -
За „празното“, което ми оставяш
измъквайки се рано сутринта.

Когато си до мене ме разсича
един ужасен и болящ въпрос:
Във сянката на всякое обичане
дали е краят му - неканен гост?!
 
natalia75Дата: Сряда, 22.02.2012, 00:14 | Съобщение # 2
Генерал-лейтенант
Група: Администратори
Съобщения: 621
Награди: 3
Репутация: 0
Статус: Offline
Не искам да живея в тъмнина.
Светлината силно ме привлича.
Страхувам се от тази тишина,
в която чуваш собственото дишане.
Не искам да живея без простор,
без синьото небе и свободата.
Обичам да достига моя взор
високите била на планината ...
Не искам да живея без любов -
открита ,светла , неподвластна
на тъмни мисли и на тъмна нощ,
събудена от утрото прекрасно.
Не искам да живея в тъмнина,
не искам залеза да отминава,
да ме докосва още с топлина
и светлина все още да ми дава!
 
Схеми за плетива и .... » Мисли и цитати » Стихове... » Когато си до мене онемявам
Страница 1 от 11
Търси: