Стихове... - Схеми за плетива и ....
 
Сряда
24.05.2017
21:29
Добре дошли Гост
RSS
 
Червената шапчица
Главна Регистрация Вход
Стихове... - Схеми за плетива и .... »
[ Ново съобщение · Членове · Правила на форума · Търси · RSS ]
Страница 1 от 11
Схеми за плетива и .... » Снимки, харесани от мрежата » Мисли, цитати... » Стихове... (Дамян Дамянов)
Стихове...
natalia75Дата: Събота, 04.07.2015, 15:21 | Съобщение # 1
Генерал-лейтенант
Група: Администратори
Съобщения: 621
Награди: 3
Репутация: 0
Статус: Offline
Прикачвания: 2990639.jpg(124Kb)
 
natalia75Дата: Събота, 04.07.2015, 15:22 | Съобщение # 2
Генерал-лейтенант
Група: Администратори
Съобщения: 621
Награди: 3
Репутация: 0
Статус: Offline
Прикачвания: 5441498.jpg(143Kb)
 
natalia75Дата: Събота, 04.07.2015, 15:32 | Съобщение # 3
Генерал-лейтенант
Група: Администратори
Съобщения: 621
Награди: 3
Репутация: 0
Статус: Offline
Обичам те...

Обичам те. Надявам се, ти - мене.

Но - вжеглени във общия хомот,

да си го кажем просто няма време...

...И си отива нашият живот.

Във делници, в неща и грижи сиви,

във прози, в труд, и грапав, и суров,

безмислен, смислен - просто си отива.

Във всичко друго, само не в любов.

Между две скуки, между два етажа...

И ако някога се изтърва

"обичам те" срамливо да ти кажа,

повярвай, не е истина това.

"Обичам те" е просто малко. Много,

безкрайно те обичам! Но защо

да ти го казвам? Нужно ли е? То го

живеем двама. В двама ни е то.

В душите ни, в децата ни, във всичко.

И в общия ни път трънлив, не нов.

Обичам те. Но що са трите срички

пред нас - безкрайносричната любов.
 
natalia75Дата: Събота, 04.07.2015, 15:38 | Съобщение # 4
Генерал-лейтенант
Група: Администратори
Съобщения: 621
Награди: 3
Репутация: 0
Статус: Offline
Заклинание


Обричам ти се. Днеска и завинаги.

Без ум и разум. И с душа и с плът.

И знай, че всичко светло в моя път

частица е от теб - за мен най-свидната.

Ах, колко дълго, страшно и мъчително

мълчах и трупах в своя страх нелеп

това, което сбирал бях за теб -

едната дума свята и спасителна.

Най-милата, най-святата, най-нежната.

А минала с мен в толкоз кал и мраз

дълбоко чиста я опазих аз.

Една и топла, пазих я с надеждата,

за всичко твое тя да е отплатата.

Аз само в нея можех да сбера

възторга от душата ти добра,

и клетвата, и прошката ти, святата...

Не казвай нищичко! Не трябва вричане.

А нека само наште две сърца

горят в кръвта на трите ни деца!

И в теб, Надеждо моя! В теб. Обичам те.
 
natalia75Дата: Събота, 04.07.2015, 15:40 | Съобщение # 5
Генерал-лейтенант
Група: Администратори
Съобщения: 621
Награди: 3
Репутация: 0
Статус: Offline
Ревност

Прости, до днес не те обичах,

тъй както заслужаваш ти.

Съвсем ми беше безразлично

дали съм ти любим, прости.

Дори не те и забелязвах,

че съществуваш покрай мен.

Не те ревнувах, нито пазих.

Живеех с тебе ден за ден.

И честичко сам в други влюбен,

не страдах от страха нелеп,

че може и да те загубя

и да се влюбя. Тъкмо в теб!

До днес. Но днес, незнайно как тъй

един случаен джентълмен

ти хвърли погледче за кратко

и ти направи комплимент.

Дали на мен тъй ми се стори

или пък тъй си бе, не знам,

но пръв път друг ми заговори,

че имам хубава жена.

Че е харесвана, че грее

с особен чар, очи и глас,

че другите съзират в нея

туй, що недосъзирах аз.

И го съзрях. В един миг. С хубост

невиждана те аз видях.

- Нима, нима ще те загубя? -

си виках сам във адски страх.

Нима?! Но нещо по-нелеко

удари мисълта ми с чук:

какъв скъперник е човекът -

цени безценното до него

едва щом му посегне друг.

Дамян Дамянов
 
natalia75Дата: Събота, 04.07.2015, 15:41 | Съобщение # 6
Генерал-лейтенант
Група: Администратори
Съобщения: 621
Награди: 3
Репутация: 0
Статус: Offline
СРЕЩА

С тебе ни събра случайността,
А можеше нима да се разминем ?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.
Ти щеше да останеш непознат,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха.
Аз нямаше да стискам твойте длани
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение.
С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди.
 
natalia75Дата: Събота, 04.07.2015, 15:43 | Съобщение # 7
Генерал-лейтенант
Група: Администратори
Съобщения: 621
Награди: 3
Репутация: 0
Статус: Offline
ПРИКАЗКА

Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?
 
natalia75Дата: Събота, 04.07.2015, 15:45 | Съобщение # 8
Генерал-лейтенант
Група: Администратори
Съобщения: 621
Награди: 3
Репутация: 0
Статус: Offline
КОГАТО СИ НА ДЪНОТО

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш.
 
natalia75Дата: Събота, 04.07.2015, 15:47 | Съобщение # 9
Генерал-лейтенант
Група: Администратори
Съобщения: 621
Награди: 3
Репутация: 0
Статус: Offline
ПРИКАЗКА ЗА ТАЙНАТА ВРАТА

Ти за мен бе тайнствена врата,
тайнствен ключ аз исках да намеря,
който да отваря в любовта
най-добре залостените двери.
Като принц от приказките сам
търсих в пещерата великана,
ключ да ми даде от твоя храм,
но заключен храмът си остана.
Но нима вълшебства трябват тук ?
... Като стар крадец, като разбойник
най-накрай заблъсках с юмрук,
но вратата се затегна двойно.
Ти за мен бе тайнствена врата,
сложих върху бравата ръката
като във просъница разбрах,
че била отключена вратата...
Не, не била тъй вълшебна тя
окована с катинари тежки,
чакала човешката врата,
да я стоплят дланите човешки.
 
natalia75Дата: Събота, 04.07.2015, 15:49 | Съобщение # 10
Генерал-лейтенант
Група: Администратори
Съобщения: 621
Награди: 3
Репутация: 0
Статус: Offline
КОГАТО СИ ПОМИСЛЯ, ЧЕ И ТИ

Когато си помисля, че и ти
ще си отидеш някой ден от мене
и подир тебе пътните врати
ще се полюшват празни и студени,
и небесата ще се вкаменят,
и птиците от скръб ще остареят,
а аз ще стана празен кръстопът,
по който само ветрове ще веят,
едно небе ще смазва моя гръб,
в гърдите си ще нося тежък камък
и хорските усмивки ще са скръб -
когато си помисля, че те няма.
Когато си помисля...Не, не, не!
Но ти си тук - усещам те във здрача.
Заспивайки на твойте колене
ще се насмея и ще се наплача...
Сърцето ми събрано на юмрук
полека се отпуска в твойте пръсти.
Да, ти си тук! Усещам, че си тук
по утрото, което пак възкръсва.
 
natalia75Дата: Събота, 04.07.2015, 15:52 | Съобщение # 11
Генерал-лейтенант
Група: Администратори
Съобщения: 621
Награди: 3
Репутация: 0
Статус: Offline
ПОСВЕЩЕНИЕ

Къде си моя първа обич?
Разпръсна ни света голям!
А беше време...Даже в гроба
не исках да отида сам.
Не исках да съм сам без тебе.
Не искаше и ти - сама.
За двамата ни бе потребен
един живот. Една земя
под нас или над нас да бъде.
Ала животът се мени.
Земята се върти и пъди
прашинките на две страни.
Земята се върти. Пилее
листа и птици, сняг и прах...
Върти се тя и те - със нея!
И те - със нея, ние - с тях!
До вчера влюбени и вечни,
днес - аз самичък, ти - сама.
Като два полюса далечни,
два края на една земя.
И двете точки на кълбото
се гонят всеки миг и час.
А колко други във живота
се гонят също като нас!
И как безкрайно се пътува
по паралела "Аз и Ти"...
Затуй откакто свят светува
кълбото земно се върти.
 
natalia75Дата: Събота, 04.07.2015, 15:54 | Съобщение # 12
Генерал-лейтенант
Група: Администратори
Съобщения: 621
Награди: 3
Репутация: 0
Статус: Offline
ОТИВАМ СИ

Отивам си. Но, моля те, не страдай!
Не се измъчвай и не се кори.
Не си виновна ти да стигна в ада
и огънят му жив да ме гори.
Не си виновна ти, не си виновна!
Виновен е светът със хорски бяс,
със тази пяна мръсна и отровна,
изсипана зловещо между нас.
Виновно е навярно битието,
което изкопа между ни ров,
което в злоби, в сметки ни помете
и не остави място за любов.
Отивам си. Но ти не ме изпращай!
Бих всичко друго преживял, освен
разплаканите ти очи - две цеви страшни
със два куршума - две сълзи след мен.
 
Схеми за плетива и .... » Снимки, харесани от мрежата » Мисли, цитати... » Стихове... (Дамян Дамянов)
Страница 1 от 11
Търси: